просто вторник сутрин – тъгата на целия свят и безкрайната самота.краят на света се случва бавно, неусетно, но е вече тук.когато вече няма кой да изгаси пожаритеи няма кой да…
не е нещо което се случва често поне не напоследък. желанието ми да потърся старите си думи, но не точно тях. желанието ми да сънувам старите си домове, но не…
отдавна не бях сънувала толкова реалистично. и мистично. мразя преместванията. когато искам да намеря нещо и нямам идея от кой кашон или торба да започна търсенето. този път знаех точно…
представях си, че това е най-удобното място за запиване. скала натоплена от слънцето, върху която рисувам облаци. представях си диханието на земята – повдигане и спускане, повдигане и спускане омайващото…
сънувам филм. стълби и летящ планински въздух. учениците ми, по-високи от мен и аз толкова забавна и спокойна. М. е в съня ми филм, търсят го и само аз знам…
понякога си те представям – жена, която реже лук на кухненската маса. момчетата ѝ са зад нея и играят карти или нещо друго. една сълза се стича по луничавата кожа…
септември нахлува с неразбиране на мен самата. искам да се отдалеча от всяко тук и сега толкова, колкото копнея за непрестанното си и завинаги присъствие в този момент. по-трудна…
неочаквано за мен от Кадър25 ми поискаха стихове за публикуване. избрах 3. завинаги за щастие. всяка седмица за три седмици
и пиша в писмото си не те помня забравям и това е моята сила после ми разказваш за Юли и къде е живял 729ти блок някъде четох, че в сънищата…
всяка вечер в осем и 20 светлината в стаята е различна. представям си цвета на небето зад спуснатите завеси златно от облак или сиво от дъжд. ти заспиваш в…
когато се сетих, че имам да се грижа за теб, да те пазя и те обичам, разбрах, че за себе си имам да върша същото.
сякаш съм забравила, че мога да записвам мислите си в стихове, че някога всеки мой сън оживяваше на лист или на екран, че търсех скрити послания и помнех. така щях…
понякога пропукват ни ребрата там, казват, крие се сърце и то туптяло като шепот сред тревата като дъжд по лятното море. то скърца тихо, плахо, непрестанно. всеки ден. …
Чета поезия повече от всякога. В главата ми е глас, който прочита думите и изживява ги. Сякаш никога не съм вниквала в поезията така, както напоследък Думите и текстовете са…
когато те чета, поезийо, такава дъхава и пълна с прилагателни. потапяш ме, като че да плувам мога завземаш ритмите ми и превръщам се в мелодия. наум гласът ми пее. и…
