Не си сама, не си сама. И този цвят, и този свят, и цялото това вдихание на пролет. Когато птиците се събуждат и надигаш глава, за да зърнеш лястовиците Когато…
следобедът се притвяра с бързината на мъгла, спускаща се над Балкана.безшумни са крилете на птиците. бързо тупти сърцето на котката. с гласа ти най-сладък копнея за тишина.с тишината копнея за…
да пътуваш с влакдърветата да са покрити със снягда ги освети първата за деня светлина. да слушаш музика и да си себе си. бели клони, синьо небе. пътуване назад или…
просто вторник сутрин – тъгата на целия свят и безкрайната самота.краят на света се случва бавно, неусетно, но е вече тук.когато вече няма кой да изгаси пожаритеи няма кой да…
не е нещо което се случва често поне не напоследък. желанието ми да потърся старите си думи, но не точно тях. желанието ми да сънувам старите си домове, но не…
отдавна не бях сънувала толкова реалистично. и мистично. мразя преместванията. когато искам да намеря нещо и нямам идея от кой кашон или торба да започна търсенето. този път знаех точно…
представях си, че това е най-удобното място за запиване. скала натоплена от слънцето, върху която рисувам облаци. представях си диханието на земята – повдигане и спускане, повдигане и спускане омайващото…
сънувам филм. стълби и летящ планински въздух. учениците ми, по-високи от мен и аз толкова забавна и спокойна. М. е в съня ми филм, търсят го и само аз знам…
понякога си те представям – жена, която реже лук на кухненската маса. момчетата ѝ са зад нея и играят карти или нещо друго. една сълза се стича по луничавата кожа…
септември нахлува с неразбиране на мен самата. искам да се отдалеча от всяко тук и сега толкова, колкото копнея за непрестанното си и завинаги присъствие в този момент. по-трудна…
неочаквано за мен от Кадър25 ми поискаха стихове за публикуване. избрах 3. завинаги за щастие. всяка седмица за три седмици
и пиша в писмото си не те помня забравям и това е моята сила после ми разказваш за Юли и къде е живял 729ти блок някъде четох, че в сънищата…
всяка вечер в осем и 20 светлината в стаята е различна. представям си цвета на небето зад спуснатите завеси златно от облак или сиво от дъжд. ти заспиваш в…
когато се сетих, че имам да се грижа за теб, да те пазя и те обичам, разбрах, че за себе си имам да върша същото.
сякаш съм забравила, че мога да записвам мислите си в стихове, че някога всеки мой сън оживяваше на лист или на екран, че търсех скрити послания и помнех. така щях…
crystalisedwords 