някъде все още е зима. хората минават по тесни заснежени пътеки пазят главите си от висулки и сърцата си от измръзване. пръстите силно стиснати един в друг. юмрук, който…
смена+кодак @тъмната кула @залез от Враца @врачански балкан @врачански кончета @бренд ню @още кончета @продуктово позициониране @времеви паралели ~1987 – 2017 …
харесвам тази си снимка винаги щом я погледна усещам живота в себе си вятърът в косата, леко студеният полъх във врата(та). ако не се познавам няма да знам, че…
в съня ми вървя по улици не с имена а с години крия се в сенките едновременно копнееща да бъда видяна но и да остана скрита. бъдещето е само…
да се събуждам от тихия ти глас без да чувам думите котката да се е свила между чаршафите да лежим и да охкаме от болка в гръбчето и вратленцето малко…
напоследък се връщам към себе си всички стъпки на порастване дори в сънищата ми си спомням детайли, които съм смятала за отдавана забравени или дори за никога помнени някога казвах,…
после ще бъда себе си ще гледам през прозореца случайно ще засичам поглед с непознати. не съм се случвала никога и всичко е било измислица. после копчетата се скъсаха местата…
осъзнавам себе си с години години след след като съм намирала и намерила себе си. п.п. мислЯ това се нарича „порастване“
и в този момент разделих себе си на тя тогава и аз сега.
от дълго време съжителствам с думите като съквартиранти, които се поздравяват сутрин пред банята понякога пият заедно кафето си случва се да си сготвят спагети или да поканят общ…
сутрин избирам сянка наместо слънце запад, а не изток настръхване, но не свиване на зеници тишина вместо птичи песни мирис на сън, не цъфнали джанки. сутрин избирам дом…
помниш ли как прекосяваше улици във захлас претърсваше с поглед всяка тераса и всеки ъгъл виждаше миниатюрни вълшебства и се възхищаваше на най обикновените неща. и как вярваше, че си…
понякога става така връщам се в миналото и мисля си ако пренаредя тези думи дали ще са други емоциите или просто припомням си и не знам аз ли съм била…
lucky i got what i want без земестресения не е имало разклащания на подземните кори нито на сърцето, нито на ума животът е спокойни води, от които изневиделица се…
някъде другаде някога другаде вятърът тихо развява чаршафи облаци се движат по небето ръката ти в моята в твоята ръката ти ръката някъде има къща прозорци без завеси…
