септември нахлува с неразбиране на мен самата. искам да се отдалеча от всяко тук и сега толкова, колкото копнея за непрестанното си и завинаги присъствие в този момент. по-трудна…
неочаквано за мен от Кадър25 ми поискаха стихове за публикуване. избрах 3. завинаги за щастие. всяка седмица за три седмици
и пиша в писмото си не те помня забравям и това е моята сила после ми разказваш за Юли и къде е живял 729ти блок някъде четох, че в сънищата…
всяка вечер в осем и 20 светлината в стаята е различна. представям си цвета на небето зад спуснатите завеси златно от облак или сиво от дъжд. ти заспиваш в…
когато се сетих, че имам да се грижа за теб, да те пазя и те обичам, разбрах, че за себе си имам да върша същото.
сякаш съм забравила, че мога да записвам мислите си в стихове, че някога всеки мой сън оживяваше на лист или на екран, че търсех скрити послания и помнех. така щях…
понякога пропукват ни ребрата там, казват, крие се сърце и то туптяло като шепот сред тревата като дъжд по лятното море. то скърца тихо, плахо, непрестанно. всеки ден. …
Чета поезия повече от всякога. В главата ми е глас, който прочита думите и изживява ги. Сякаш никога не съм вниквала в поезията така, както напоследък Думите и текстовете са…
когато те чета, поезийо, такава дъхава и пълна с прилагателни. потапяш ме, като че да плувам мога завземаш ритмите ми и превръщам се в мелодия. наум гласът ми пее. и…
Всичко е по местата си. Създавам ни рутина и се пристрастявам към нея Имам две състояния на привързаност когато чувам гласа ти и не разбирам посланията когато чувам тишината…
онова чувство, което едновременно забравям, че те има или сякаш винаги била си тук. на пръсти проскърцва паркетът, докато те приближавам напред, назад, напред, назад… да не те събудя…
имам спомени за морето. как изписвам думи с миди по заснежения пясък или как лежа върху горещата кърпа и прогонвам досадните морски мухички. имам и сънища. най-страшните сънища. заливащи…
“Улиците, които избягвахме, улиците, на които не избягахме. “ Светослав Тодоров Морето е улиците, които ме водят към него. Е забравените спомени как лежим на нощен плаж и…
светлина на сто хиляди години струяща от очите на препускащи кентаври блъскаща се в стените на затворено небе преминава през вселени и планети помита по пътя си звезден прах попива…
deep water пълня очите си с образи чужди с чужди думи чужди места чужди емоции преживявам и изживявам като сякаш са мои отгледани в мен и от мен опитвам…
