Всичко е по местата си. Създавам ни рутина и се пристрастявам към нея Имам две състояния на привързаност когато чувам гласа ти и не разбирам посланията когато чувам тишината…
онова чувство, което едновременно забравям, че те има или сякаш винаги била си тук. на пръсти проскърцва паркетът, докато те приближавам напред, назад, напред, назад… да не те събудя…
имам спомени за морето. как изписвам думи с миди по заснежения пясък или как лежа върху горещата кърпа и прогонвам досадните морски мухички. имам и сънища. най-страшните сънища. заливащи…
“Улиците, които избягвахме, улиците, на които не избягахме. “ Светослав Тодоров Морето е улиците, които ме водят към него. Е забравените спомени как лежим на нощен плаж и…
светлина на сто хиляди години струяща от очите на препускащи кентаври блъскаща се в стените на затворено небе преминава през вселени и планети помита по пътя си звезден прах попива…
deep water пълня очите си с образи чужди с чужди думи чужди места чужди емоции преживявам и изживявам като сякаш са мои отгледани в мен и от мен опитвам…
някъде все още е зима. хората минават по тесни заснежени пътеки пазят главите си от висулки и сърцата си от измръзване. пръстите силно стиснати един в друг. юмрук, който…
смена+кодак @тъмната кула @залез от Враца @врачански балкан @врачански кончета @бренд ню @още кончета @продуктово позициониране @времеви паралели ~1987 – 2017 …
харесвам тази си снимка винаги щом я погледна усещам живота в себе си вятърът в косата, леко студеният полъх във врата(та). ако не се познавам няма да знам, че…
в съня ми вървя по улици не с имена а с години крия се в сенките едновременно копнееща да бъда видяна но и да остана скрита. бъдещето е само…
да се събуждам от тихия ти глас без да чувам думите котката да се е свила между чаршафите да лежим и да охкаме от болка в гръбчето и вратленцето малко…
напоследък се връщам към себе си всички стъпки на порастване дори в сънищата ми си спомням детайли, които съм смятала за отдавана забравени или дори за никога помнени някога казвах,…
после ще бъда себе си ще гледам през прозореца случайно ще засичам поглед с непознати. не съм се случвала никога и всичко е било измислица. после копчетата се скъсаха местата…
осъзнавам себе си с години години след след като съм намирала и намерила себе си. п.п. мислЯ това се нарича „порастване“
и в този момент разделих себе си на тя тогава и аз сега.
