толкова тихо, че причуват се викове в утрото
моето име извикано между вятъра
между колите рядко минаващи
като прегазено крило на птица.
толкова тихо, че скривам се сред минутите
между кафето и отпътуване
между погалване сутрин от котка
между съня ми и съботното събуждане.
а в съня ми студено бе, търся обувките
мия кал върху трева от ходилата си
бял шал премятам през кръста си.
казва се яна.
crystalisedwords 