понякога става така

понякога става така

връщам се в миналото

и мисля си ако пренаредя тези думи дали ще са други емоциите

или просто припомням си и не знам аз ли съм била

аз ли съм пренареждала съдбата и звездите си

покриви покрити с метличина

или липов цвят

забравени градушки, дълбоки следи в снега.

места, на които котките не се катерят, не търсят високото

места, на които аз откривам високото

места, на които аз откривам аз

места, на които не ме е страх.

This entry was published on 26.01.2017 at 22:23. It’s filed under писаниЯ, Uncategorized and tagged . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: