и тя ми е достатъчна.

kotaryana_25_5_2017_15_56_55_99

 

от дълго време съжителствам с думите

като съквартиранти, които се поздравяват сутрин пред банята

понякога пият заедно кафето си

случва се да си сготвят спагети или да поканят общ приятел на чай.

но това е рядко.

пия чай само когато съм болна

въпреки че знам, че билките отдавна не са това, което са

 

така и думите отдавна не са това, което бяха

което бяхме

думи за писане, думи за чувстване

думи, които извират от някакво неоткрито дъно

думи, които не са учтиво здравей

и  с колко лъжички захар пиеш кафето си, да слагам ли сол във водата, липа или плодов?

 

намирам поезия в ежедневието си

и тя ми е достатъчна.

This entry was published on 25.05.2017 at 15:58. It’s filed under мигновениЯ, писаниЯ, Uncategorized and tagged , . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: