облак атлас

светлина на сто хиляди години

струяща от очите на препускащи кентаври

блъскаща се в стените на затворено небе

преминава през вселени и планети

помита по пътя си звезден прах

попива вакуум.

 

млечният път е само една прашинка.

светлината е завинаги

This entry was published on 22.07.2018 at 21:41. It’s filed under писаниЯ, пътуваниЯ, сънища and tagged , . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: