Знаци

“Улиците, които избягвахме, улиците, на които не избягахме. “

Светослав Тодоров

 

 

Морето е улиците, които ме водят към него.

Е забравените спомени как лежим на нощен плаж и слушаме музика.

Години по-късно ще гледам онзи филм за двамата, които слушаха музиката си и няма да помня защо толкова близо ми е като усещане.

Понякога намираш/намирам сродните си души в хора и не се влюбваш в тях.

Това е толкова прекрасно!

Толкова, колкото желанието ми да пиша с главни букви, да поставям точки и други знаци.

Знаци, които да са важни. Които да ме и да те намират без търсене.

 

Светът (ми) е пълен със сродни души и

Това е толкова прекрасно!

 

Но исках за морето да разкажа и ето:

Морето е улиците, които ме водят към него.

Да се изгубим в Гръцката махала, да ни вали дъжд, да гледам отстрани как се смеете и да съм щастлива, че съм била част от това.

То не се описва с думи, изживява се.

Както лятото се изживява.

А морето е само фин, второстепенен герой.

Но от тези, без които филмът не е съвършен.

 

 

 

 

This entry was published on 20.08.2018 at 11:01. It’s filed under музика, писаниЯ, пътуваниЯ, Uncategorized and tagged , . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: