есенно равноденствие

icannotknow_24_9_2018_11_34_3_224

 

имам спомени за морето.

как изписвам думи с миди по заснежения пясък

или как лежа върху горещата кърпа и прогонвам досадните морски мухички.

имам и сънища.

най-страшните сънища.

заливащи ме големи вълни

брегове, които изчезват

стълби, които потъват във водата.

имала съм и мечти.

банални разходки и песен в слушалките.

но това са само измисляне на романтични истории нищо повече.

няма нищо реално в романтиката на морето

има всичко реално в солената вода, в шума на вълните

в тишината им.

 

нямам душа за морето. нямам нетърпение.

то е там по-красиво на думи

по-вълшебно на снимка, по-синьо.

 

като малките слънчеви проблясъци, които стават на точки, когато притвориш очи.

завинаги там и без спомени и без сънища, без мечти.

This entry was published on 24.09.2018 at 11:34 and is filed under писаниЯ, фотографиЯ, Uncategorized. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: