за-виЯ

Чета поезия повече от всякога. В главата ми е глас, който прочита думите и изживява ги.

Сякаш никога не съм вниквала в поезията така, както напоследък

Думите и текстовете са безсмислени. Ако опитам се да проследя смисъла им. Ако се опитам да вникна в значението им.

Самото вникване е с очите, не с ушите. Не как звучи, а как изглежда. Като картини.

Както, ако някой каже, че думите имат различни цветове

Думите имат цели картини

Имат емоции и усещания. Неописуеми

И написаното става ненаписано

Както водата става на пара

Изчезва, но има я

 

This entry was published on 28.11.2018 at 13:54. It’s filed under писаниЯ and tagged . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: