пропукпукпук

понякога пропукват ни ребрата

там, казват, крие се сърце

и то туптяло

като шепот сред тревата

като дъжд по лятното море.

то скърца тихо, плахо, непрестанно.

 

всеки ден.

 

докато не спре.

 

 

This entry was published on 05.02.2019 at 19:14. It’s filed under писаниЯ, Uncategorized and tagged . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: