цЯла

сякаш съм забравила, че мога да записвам мислите си в стихове,
че някога всеки мой сън оживяваше на лист или на екран,
че търсех скрити послания и помнех.

така щях да помня малките нежни ръце,  обкичени със старчески петна, така отблъскващи
косата сива и израснала в корените
някога боядисана в черно
срамът, че изпитвам привличане от този мъж
и желанието да намеря нещо отблъскващо
тогава да видя ръцете.
тогава да се появи и тя да потвърди подозренията ми кой е той
и да си кажа цял живот ли с този спомен щях да дишам?

забравила съм.

в светлината на март откривам думите.
бавното поклащане на трамвая.
и разбирането как вече никога не ще съм цяла.

This entry was published on 27.03.2019 at 21:08. It’s filed under писаниЯ and tagged . Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: