Жена

понякога си те представям –
жена, която реже лук на кухненската маса.
момчетата ѝ са зад нея и играят карти или нещо друго.
една сълза се стича по луничавата кожа на лицето.
и косата, леко руса, вързана на нисък кок.

после в тишината на следобедния сън
сядаш пред компютъра и пишеш.
ще разкажеш за тъгата по света, но твоя свят.
ще превеждаш Плат и ще описваш дните с думи, които не разбирам.

мисля си, когато те чета, дали
дали споделяш думите си с него или това е твоето самотно място, за което той не знае.
или вечер преди лягане разказваш му какво те е накарало да пишеш.

и някак чувствам се като крадец.
като натрапник в твоя дом на мисълта.
срамувам се така,
сякаш съм видяла без да искам най-интимното докосване
и това ми е харесало.

This entry was published on 11.02.2020 at 20:45 and is filed under Uncategorized. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: