М като Март

сънувам филм.

стълби и летящ планински въздух.

учениците ми, по-високи от мен и аз

толкова забавна и спокойна.

М. е в съня ми филм, търсят го и само аз знам къде да го намеря.

но с него не говорим и не се познаваме, нали.

тръгва и аз изчакам да ме види. надявам се да ме последва.

гърба на якето ми на цветя.

нямам такова яке.

той ме вижда. и идва. срещаме се на стълбите.

и после има още филм, но казвам тук трябваше да бъде краят, другата част е излишна.

 

има един писател. в съня ми е със собственото си име, но всъщност е името на друг.

има тичане по стълби и изоставяне. казвам „няма да те чакам повече“ и си тръгвам, а после съм толкова бавна и си мисля винаги е така в сънищата, когато всъщност искаш да бързаш.

 

дълъг, дълъг сън, от който помня всичко.

но трябваше да свърши там на стълбите, където ме настигна.

защото въпреки това, сега не си говорим.

This entry was published on 07.03.2020 at 10:13 and is filed under Uncategorized. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: