защото вече сме били там

не е нещо което се случва често

поне не напоследък.

желанието ми да потърся старите си думи, но не точно тях.

желанието ми да сънувам старите си домове, но не каквито са били. 

желанието да обикалям онези улици, 

но отзад напред – 

знам къде искам да ми се случи всичко, 

защото вече съм била там. 


вместо това измислям приказки на ежедневието – 

звездата върху пижамата, 

баба, която вече я няма. 

мисля…

не! вярвам. 

или.. вярвам, защото си мисля.

смъртта е само преходна. 

смъртта трябва да е!

знаем как искаме да ни се случи, 

защото вече сме били там. 

This entry was published on 24.12.2020 at 16:30 and is filed under писаниЯ, Uncategorized. Bookmark the permalink. Follow any comments here with the RSS feed for this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: