не е нещо което се случва често
поне не напоследък.
желанието ми да потърся старите си думи, но не точно тях.
желанието ми да сънувам старите си домове, но не каквито са били.
желанието да обикалям онези улици,
но отзад напред –
знам къде искам да ми се случи всичко,
защото вече съм била там.
вместо това измислям приказки на ежедневието –
звездата върху пижамата,
баба, която вече я няма.
мисля…
не! вярвам.
или.. вярвам, защото си мисля.
смъртта е само преходна.
смъртта трябва да е!
знаем как искаме да ни се случи,
защото вече сме били там.
crystalisedwords 