те точки по челото на зимата ветрове, които говорят само нощем студена стая и топлината от чай в очакване на лятното слънцестоене ние денем преминаваме на бързи обороти през нощта…
петък вечер. тихи са цигулките китарата е звездоброец под зимното небе гласът му е тих кораб по вълните. римуват се думите. спадания, изкачвания равното в подножието на планините към заснежени…
~ харесвам различната подреденост на жилищните блокове как се пордреждат един пред друг зад друг в далечината правите линии на терасите еднаквата форма на прозорците и толкова далеч, че не…
скрити са погледите ми, откраднати проблясванията.. влизам с взлом през полуотворени врати наполовина е възможността за случване тичам към нея сякаш насън – всичко е бавно и мудно нямам търпение…
и няма никой никой няма. горите са тъмни, някога зад листата е имало залез може би се спускат мъгли може би някъде падат листа все по студено е, все по…
Беше пет и двайсет. Там, където беше нощ, всички хора лежаха будни в леглата си. В пет и четиридесет тези, които не бяха сами, споделихасъбуждането с хората до тях. Другите…
има текстове, които никога не трябва да се споделят. „и на всички случайни непознати, в които се влюбвам по улиците“
crystalisedwords 