Това безумно усещане
че тялото ми е толкова малко или
аз съм прекалено голяма.
Като тясна дреха, която не успяваш да съблечеш
и безпомощно протягаш ръце нагоре, заклещена в собствената си хватка.
Но да съблечеш блузата и да усетиш облекчението на свободата,
дали е същото, като да освободиш онова голямото,
което се стяга в тялото.
И тогава спираш, връщаш се тук и сега.
Защото да освободиш това стягане не е ли
всъщност предвестник на края.
Колкото и да искаш да знаеш какво е отвъд
Тук
И
Сега
има други неща, важни неща.
Като това да не загориш яйцата
или да прегърнеш най-милото.
crystalisedwords 