Има филми, след които реалността се усеща много по-реална и в същото време измислена, далечната, счупена. Като докосване по студената повърхност на огледало. Ехо на ръба на слуха в тъмна пещера. Съмнението за собственото съществуване. Кое е истинско, кое е от плът и кръв.
Кръгообразни вълни по езеро, които стават все по големи. Разширяват се все повече и повече. Нещо, което създаваш, но съществува по свой избор.
Способност да минаваш през твърда материя. Огъване на пространството. Потръпване на светлината, примигване на крушата, преди да изгори.
Мисълта, че трябва да се ощипеш, за да си сигурен, че не е сън и после мисълта за тази безумна мисъл.
Какво има след края на финалните надписи?
crystalisedwords 